Начало
Няма по-велико чудо от това да създадеш живот и да отгледаш Човек. Нищо не може да замени щастливите мигове на първата усмивка, на първата дума, на първата крачка на любимата рожба.
Замаяни от щастие правим снимки и филмчета. Показваме ги с нескрита гордост на роднини и приятели. Но родителството крие и много будни нощи край леглото на болното ни дете. Много нерви и напрежение при първите прояви на капризи и кризи. Тогава сякаш загубваме от своята самоувереност. Търпението за миг ни напуска.
Прохождането на детето, неговите непрекъснати желания да види всичко, да се докосне до всичко, дори и това, което е опасно за него, ни уморява и ни прави нетърпеливи. Понякога, учудващо за самите нас, ставаме рязки и повишаваме тон. Случва се и да избухнем, а след това си задаваме безброй пъти въпроса дали сме били прави.
Потокът на детските въпроси ни отвлича от нашите си мисли, прекъсва разговорите ни. Ако тези въпроси са настойчиви и много, ние се изнервяме и се питаме докога ще продължава всичко това. Нерядко се случва да наругаем или да плеснем любимата си рожба.
Какво се случва тогава?
Кой печели от това?
А кой губи?
Всъщност има ли печеливши?
Всички тези въпроси ни вълнуват и терзаят. Често пъти не сме в състояние да им дадем отговори сега и веднага. Вместо това продължаваме да действаме по подобен начин в подобни ситуации.
И тогава, сякаш изневиделица върху нас се стоварват различни проблеми: детето започва да проявява необосновано упорство и инат, забелязваме, че ни лъже, макар и за дребни и безобидни неща, започва да се усамотява, престава да пита и се затваря в себе си; фантазира невероятни неща и ги приема за реалност; трудно се сприятелява с децата в детската градина; проявява агресия – щипе, хапе, бие, отнема играчки, крещи.
И ние, изпаднали в ужас, се питаме
“Какво става? Къде изчезна нашето миловидно ангелче?”
На тези и на още много въпроси ще се опитаме да отговаряме на нашия сайт?
Достатъчно е да се регистрирате и да посетите някоя от нашите рубрики.
Доцент доктор по педагогика Йорданка Факирска