потребител:    парола:
 
  • Анкети

    Кое дете е агресивно?

    Виж Резултатите

    Loading ... Loading ...
  • Ключови думи



  • Общуване и партньорство

    общуванеПартньори в разговора
    Разговорите с детето не са никак прости и лесни. От тяхната пълноценност зависят много неща – и емоционалното благополучие на детето, и разбирателството между вас, и точността на информацията, която искате да получите. Да се разговаря с детето е истинско изкуство. Когато е по-малко то е много откровено, но в същото време в неговите послания е закодиран и по-дълбок смисъл, който ние трябва да разшифроваме. Понякога във детските въпроси се крият неговите страхове и вълнения. То не ги изрича директно, но очаква от нас възрастните да го разберем и да го успокоим, да му разрешим някакво действие или може би да му простим някаква простъпка.

    За странните детски въпроси

    В семейството се е появило второ дете и отнема част от вниманието и грижите, доскоро отправяни само към по-голямото. Един ден то изненадващо пита: „Мамо, ти колко слънчица имаш?“ Ще бъде непростима грешка от ваша страна, ако прибързано отговорите на детето, че говори глупости. Майката веднага се досеща, че често нарича новороденото „слънчицето на мама“. Това разбира се е разтревожило по-голямото дете. То се интересува не само от броя на слънчицата, но и от отношението на майката към него самото. Затова в случая е важен не само отговора, но и проявеното отношение, подсказаните чувства. В този случай най- благоприятният и успокояващ отгонвор на майката би бил: “Две , и ти си ми по-голямото слънчице.“ Нежната прегръдка и погалването по главицата е достатъчно в случая. Многословното обяснение няма да успокои детето, а по-скоро може да го обърка.

    Ето и друг пример. Добре възпитаното дете знае, че когато е на гости не трябва да посяга към бонбоните, без да са го поканили. Възрастните обаче, са повели интересен разговор и никак не се сещат за това. Тогава малчуганът казва: „От дългият разговор ми пресъхна устата.“, или: „На малките деца трябва да им дават сладки неща, за да станат силни и големи.“ Подобни малки хитринки трябва да се посрещат с разбиране от възрастните и да им се отговаря с определено чувство за хумор и разбиране, без да се накърнява достойнството на малчугана. Та нали той толкова много се е старал да не изглежда нахален и да не нарушава вашите инструкции.

    За доверителното общуване

    Често се случва да не можете да водите нормални разговори със своето дете. Диалогът обикновено се превръща в монолог или вие не получавате желаната информация:

    - „Какво прави днес?“ – „Нищо.“
    - „Какво яде?“ -“Не знам“.
    Вие изпадате в особено състояние. Не знаете как да продължите. Тогава или млъквате обидено, или обвинявате чедото си, че е глупак.

    Защо се получава така? Защо детето се съпротивлява на разговора си с вас?
    То подозира, че вие искате да научите неговите малки тайни и след това да ги използвате срещу него. То смята, и понякога с основание, че вие му отнемате от времето за игра.
    Опитайте се да започнете разговора по нов начин, с така нареченото доверително общуване. Говорете тихо, сякаш искате разговорът да остане между вас двамата. Започнете с изказвания, които изразяват разбиране и съпричастност, а не с въпроси, съвети или упреци. Този разговор може да започне така:
    - „Изглеждаш ми разстроен.“ – „Да“.
    - „Ако искаш, можеш да ми разкажеш“…
    - „Напълно те разбирам“.

    Съпричастност и съчувствие, но не и съжаление
    Ако детето ви съобщи някъква неприятна новина за провинение или наказание в училище, не бързайте да го съжалявате или да го осъждате. Щадете неговото достойнство. Поставете се на неговото място и си помислете какво бихте искали да чуете в такъв момент. Може би нещо подобно: „Сигурно ти е било ужасно неприятно“. „И аз бих се ядосал“. В случая вие приемате със съчувствие детските емоции и така те губят част от действителната си негативна сила.
    Когато детето се оплаче от свои приятели или учител, най-добре е да откликнете на тона на неговите чувства, вместо да разследвате самото произшествие.

    Публикувано в: За Родителите

    12345 (5 гласа, средно: 3,20 от общо 5)
    Loading ... Loading ...

    Няма Коментари »



    Оставете коментар

    Трябва да сте влезли за да коментирате.