БЕЗОБИДНИ ЛИ СА ДЕТСКИТЕ ЛЪЖА И КРАЖБА

НЕЗАБЕЛЕЖИМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ФАНТАЗИЯТА И ЛЪЖАТА

Неспособността на възрастните да приемат истината, когато тя не им е приятна поражда лъжа.
Детето е искрено по отношение на своите чувства. То не умее да скрива своите антипатия и неприязън. С присъщата само нему прямота то изрича горчивата истина, че домакинята, у която сме на гости е баба или, че не я харесва. То съвсем не умее да скрие отвращението си от почерпката, защото не е овладяло умението да бъде лицемерно учтиво.
За тази своя откровенсот то получава назидание или плесница.
Това е първият урок по лъжа, който възрастните дават на детето.
Когато помолим детето да ни разкаже една измислена случка, ние казваме, че то използва въображението или фантазията си и изпадаме в умиление.
Но когато детето само дойде при нас и ни каже, че е видяло в небето космически кораб, или че е получило за рождения си ден жив лъв, ние веднага го упрекваме, че лъже.
Защо никой от нас не се замисля, че в случая детето лъже, за да получи във въображението си онова, което му липсва в действителност?
Често детските лъжи показват онова, което детето мечтае да стане или да направи.
Детската лъжа може да бъде свързана и със страха. Детето изпитва страх от много неща, особено от непознати, неразбираеми и тайнствени за него случки. Свързан с въображението, този страх създава нови образи и събития.
За да победи страха, детето се изживява като силен, голям и смел и такъв се представя и на другите. В други случаи то си измисля несъществуващ герой, който го спасява от беда и го закриля.

ПОРИЦАНИЕ, НАКАЗАНИЕ ИЛИ БЕЗРАЗЛИЧИЕ

И в двата случая не трябва да бързаме да порицаваме лъжата (измислицата) и да наказваме малчугана. По-добре е да се научим да разбираме своето дете, да откриваме в неговите невинни лъжи, онова, което то иска да прикрие или може би да ни подскаже.

Не бързайте да осъждате детето за изречената лъжа. Не го наричайте лъжец.
Но в никакъв случай не се правете, че не усещате лъжата. Не се дръжте така, сякаш не е изречена. И в двата случая няма да спечелите нито вие, нито детето.
Порицанието, наказанието или безразличието по-скоро ще провокират нови лъжи. По-добре е да се опитате да откриете скритата зад лъжата истина.
Постарайте се да използвате получената информация, за да помогнете на детето си да разграничи реалността от мислените си желания.
Ако детето ви съобщи, че е получило истинско куче в коледната нощ, не бързайте да разобличавате лъжеца. Това само ще го огрочи и засрами. По-уместно би било да поговорите с него за това, дали му се иска да има истинско куче, колко хубаво би било да го получи, но че това е невъзможно точно сега. Така ще върнете детето в реалността и тогава спокойно можете да го попитате какво всъщност е получило:
- Знам, че много ти се иска да имаш куче, нали?
- Да, така е.
- Бих искала да ти взема едно, но сега това е невъзможно. А и кучето обича да тича на свобода.
- Да, но аз няма с кого да си играя.
- Защо не опиташ с децата от махалата. Искаш ли да ти направя един малък празник у нас? Тъкмо ще покажеш подаръците, които получи.
Не наричайте чедото си лъжец, дори тогава, когато то очевидно не казва истината.
Не се правете на следователи и не се опитвайте да изтръгнете истината на всяка цена.
Не преувеличавайте значението на детските измислици и не драматизирайте излишно.
Помогнете на детето да разбере своята неизгодна позиция, да осъзнае истината и да я разграничи от измислицата и фантазията.
Често пъти възрастните стават причина за лъжите на децата, като задават въпроси, които предизвикват самозащитни лъжи.
Децата не приемат с особен възторг, когато вие ги разпитвате и им задавате въпроси уловки.
Не мислете, че те са толкова глупави и недосетливи, че да не могат да открият, че вие вече знаете истината. Задавайки провокативни въпроси, вие карате детето си да изрича лъжа и го поставяте в изключително унизително положение.
Когато детето ви наистина лъже, реакцията ви не трябва да бъде истерична или нравоучителна, а реалистична и придържаща се към фактите.
Помогнете на детето да разбере, че не е нужно да ви лъже.
Ако сте открили счупена наскоро купената играчка, не подлагайте на изпитание детската искреност. Щом детето не е дошло веднага при вас да си признае, а вместо това се е опитало да скрие играчката, значи то изпитва страх или срам от стореното.
А може би не осъзнава своята вина и счупената играчка не го вълнува.
И в двата случая на него му е нужна вашата помощ. Покажете му, че го разбирате и споделяте неговите неприятности и страхове. Но в същото време му дайте да разбере, че поведението му е безотговорно и несериозно:
- Видях, че си счупил новата си играчка. Жалко! Мислех, че ти много я харесваше. Скоро няма да можем да ти купим друга, беше много скъпа.
Лъжата е сестра на нечестността
Когато реагираме погрешно на безобидните детски лъжи, ние неволно поощряваме детето да изрича нови. То все по-рядко е искрено с нас, все по-лесно му се удава да казва неистини.
И от безобидни лъжите стават опасни.
Детето се научава да бъде нечестно преди да се е научило да постъпва честно.
Не си мислете, че ако уловите лъжеца на местопрестъплението и на всичкото отгоре го унизите с думи или поведение, той ще престане да лъже.
В повечето случаи детето не проумява защо го ругаете. У него остава само обидата и чувството, че не е разбрано.
Дръжте се честно и уважително към детето, покажете му, че го разбирате и искате да му помогнете и то ще ви бъде благодарно.
Понякога лъжата е израз на детската мечта
Не бързайте да я убивате! Ако детето се хвали с прекомерната и невероятна сила на своя баща, не го разобличавайте, а му разкажете за това как вие сте си представяли своя собствен баща. Кажете му, че макар и да не е бил герой, той е бил добър баща. Този откровен разговор ще успокои детето и ще го върне в реалността.

ДЕТЕТО НЕ ПОЗНАВА СЪЩНОСТТА НА ПРИТЕЖАТЕЛНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

Друга детска проява, към която не може и не бива да оставате пасивни е взимането на чужди вещи и играчки. Малкото дете не е наясно със съдържанието на понятията „мое“, „твое“, „наше“, „чуждо“.
Най-лесно за разбиране от него е притежателното местоимение „мое“, защото най-пряко го засяга.
Поради тази причина детето взима чуждата играчка, пъха я в джоба и си я занася в къщи.
Тази постъпка обикновено предизвиква две реакции
- родителят се кара, нарича детето крадец, наказва го и го кара веднага да върне играчката
- родителят се прави, че не забелязва нищо.
И двете реакции са погрешни
Постарайте се да обясните на вашето дете, че тази играчка е чужда, че сигурно другото дете много ще се натъжи, че така не трябва да се постъпва.
Покажете съпричастност към неговото желание да си поиграе с играчката и го помолете да я поиска от собственика за няколко часа. Нещо повече, предложете му то да даде своя любима играчка на другото дете. Не избързвайте с упрека „ти си крадец“.
Това няма да помогне, а само ще навреди. Детето не разбира смисъла на тази дума, а честата й употреба ще го накара да свикне с нея.

ВАШАТА ПАСИВНОСТ НЕ ПОМАГА НА ДЕТЕТО

Не оставайте пасивни при подобно присвояване.
Така у вашето дете ще се затвърди погрешното усещане, че то не е направило нищо нередно и подобни постъпки ще продължат.
Забелязвайте всяка новопоявира се вещ и се опитайте да разберете как е попаднала у него.
Предразположете детето да ви се довери и покажете съпричастност. Помогнете му да осъзнае своята грешка и да не я повтаря.
Ако сте забелязали, че детето е взело пари от портфейла ви, не е необходимо да го питате дали е взело пари и да настоявате да си признае.
По-добре е категорично да му заявите, че знаете за неговата постъпка и че не я одобрявате.
Накарайте го да върне парите.
Ако ги е изхарчила, обсъдете заедно как да ги върне: да миесъдовете цяла седмица, да изхвърля кофата или нещо подобно.
Най-сигурното средство да предпазите чедото си от подобна постъпка е доверието.
Не крийте парите на тайни места. Показвайте му цената на парите, т.е. с колко труд се изкарват и как трябва да се харчат разумно.
Обсъждайте с него нуждата от джобни пари. Привиквайте го да я споделя с вас като не е задължително да удовлетворявате всичките му желания и капризи.
Ако посочите силни доводи, може да успеете да накарате детето да се откаже от някои от тях. В повечето случаи малчуганът трябва да е „заработил“ своите джобни пари. Така по-лесно ще оцени стойността им.