ВЪЗПИТАТЕЛНА РАБОТА С БЕЗДОМНИ И БЕЗПРИЗОРНИ

Бездомните и безпризорните деца са деца в риск. Останали на улицата тези деца няма как да посещават училище и не получават никакви грижи. Бездомните и избягалите или изоставените (безпризорните) деца идват от среда на нестабилност, ранна депривация (лишения) и злоупотреби (физически и психически).
В резултат на това много от тях нямат доверие на никакъв авторитет и се притесняват от институциите (училището, детската градина, местата за временно настаняване).
Те придобиват деструктивно (разрушително, пораженческо) поведение. Саботират собствените си успехи и първите им сблъсъци с възрастните са типично вражески.

Ето някои съществени характеристики на бездомните и безпризорните деца:

Безпризорните нямат същия сетивен опит като останалите деца. Те не знаят как да използват телефон или речник например. Затова поставена от учителя задача, която предвижда подобно нещо ги притеснява.  Това веднага накърнява тяхното себеуважение, поставя ги в неизгодна позиция спрямо другите и ги настройва негативно към институцията. Готовността за училище е проблем за безпризорните, безнадзорните и бездомните деца.

Съществените злоупотреби от страна на родители и на младите стават норма на отношение към изоставените (cast off) и безпризорните деца. Това ги потиска, озлобява ги и ги прави агресивни или депримирани.

Те имат силни притеснения от отношението на възрастните към тях и при изява се вълнуват какъв ще е ефектът, как ще реагират останалите. Когато усетят, че възрастните полагат усилия да им помогнат, те ги награждават с добро поведение и добри резултати. Проявеното доверие от страна на учителите и възпитателите винаги носи положителни резултати. Учителите често провалят успеха на тези деца, показвайки с поведението и действията си, че ги мислят за различни или трудни за обучение.

Безпризорните нямат същия сетивен опит като останалите деца. Те не знаят как да използват телефон, интернет или учебник например. Затова поставена от учителя задача, която предвижда подобно нещо ги притеснява.   Това веднага накърнява тяхното себеуважение, поставя ги в неизгодна позиция спрямо другите и ги настройва негативно към институцията. Готовността за училище е проблем за безпризорните, безнадзорните и бездомните деца.

Децата в риск осъзнават своите различия (по скоро по външен вид – облекло, прически, липса на екстри)  и се притесняват от тях. Останалите деца също го осъзнават и това поражда напрежение във взаимоотношенията им. Раздразнителността и безпокойството стават общ проблем за целия клас и само доброто педагогическо майсторство на учителя може да промени обстановката. Това  пречи на безпризорнитеда се концентрират върху ежедневния материал в училище.  Така пропускат момента да научат нещо ново.

В същото време учителите ги притискат да наваксват пропуснатото, да си пишат домашните, да отговарят на въпросите и това допълнително ги стресира. Ако не успеят да се ориентират в новата среда и да се адаптират към нейните изисквания те постепенно изостават. На много от тях им липсва основата и те също се затрудняват. Като резултат много интелигентни и умни деца попадат в класове за бавно развити. Тяхното самоуважение страда и много от тях са застрашени от отпадане (dropping out).
При работа с бездомните и безпризорните деца трябва да се има предвид, че те имат друга характеристика, различна от тази на семейните деца.

Тези особености в поведението трябва да се имат предвид от учителите, възпитателите и социалните педагози и психолози и на подобно поведение да не се отговаря с наказания и преследване или обявяване на война.
Към тях трябва да се подхожда много внимателно.

Преди да се въведат в групата/класа останалите деца трябва да се подготвят за това. Да им се обясни какви са, защо са изпаднали в това положение и как трябва да се държат с тях. Много важно е предварително да се постигне съчувствие, емпатия и разбиране у мнозинството.

След това новодошлите се предствавят на останалите, съобщават се техните имена и се запознават с класа.

Изясняват  им се правилата на институцията, правилата на групата и позицията на всяко дете в нея. Детето трябва да знае какви са очакванията към него.

Задачите,  които му се поставят да отговарят по трудност на възможностите му и на степента на интелектуално и емоционално развитие.

Всяко, дори и най-малко постижение, се поощрява от възрастните, особено когато се отнася до общуването и взаимодействието с останалите деца.

Търсят се емоционалните пристрастия на детето, негови таланти и възможности и им се дава възможност да се изявяват. Създават се условия за занимание с изкуство или спорт, което ги откъсва от мислите за бягство.