потребител:    парола:
 

РАБОТА СЪС СОЦИАЛНО И ИНТЕЛЕКТУАЛНО ДЕЗАДАПТИРАНИ ДЕЦА

Кои деца наричаме дезадаптирани?
Децата, които изпитват затруднения при адаптирането си в съответната социална среда или ситуация. Те не са в състояние да изпълняват нормална социална роля (ученик, дете в групата, дете в семейството) за удовлетворяване на собствените си изисквания и изискванията на обществото.

Причините за дезадаптираността могат да бъдат от най-различно естество: физически (двигателна аномалия), сетивни (слепота, глухота), интелектуални (слаби, недостатъчни интелектуални умения), характерологични (особености на характера – пасивност, хиперактивност, агресивност), емоционални (неудовлетворени, потиснати, насилвани).
Децата, които имат физически, сетивни и ментални проблеми спадат към групата на децата със специални образователни потребности. Работата с тях и тяхното интегриране е обект на специалната педагогика.
Всички останали деца с проблеми в интегрирането си към средата са обект на специално внимание на общата и социалната педагогика.

Една голяма група деца, която има проблеми с адаптирането си в детската градина и училището са хиперактивните деца. Какво е хиперактивност? Повишена активност, придружена с неспособност за концентриране, импулсивност, постоянна превъзбуда и липса на контрол. Поради всички тези прояви хиперактивното дете не може да се справя със задълженията си, не възприема новите знания и постепенно изостава от своите връстници.

Какви са проявите на хиперактивността?хиперактивност

•    Неспособност на детето да се задържа на едно място по време на учебния процес – занятие или урок;
•    Неспокойни чести движения на крайниците или цялото тяло;
•    Невъзможност за спокойно и точно изпълнение на поставените задачи по време на обучение или игра;
•    Непрекъсната нужда от движение, без то да е необходимо за съответната ситуация;
•    Непрекъснат стремеж да е в центъра на вниманито на родители, учители или връстници. В много случаи прибягва и до негативни и агресивни прояви.

Хиперактивните деца притежават импулсивност на поведението и характера, което се изразява в желанието им да отговарят на зададен въпрос, без да са го чули докрай.  По тази причина те не дават верен отговор, което ги прави раздразнителни и води до негативно поведение.

По време на игра нямат търпение да дойде техния ред, не спазват правилата и това води до агресия и конфликти. Поради невъзможност да се съсредоточи към детайлите, такова дете прави много грешки и не довежда решението на задачата докрай. Неспособно е да слуша внимателно събеседника или патньора си и не изпълнява поставената задача.  Проявява нежелание при изпълнение на задачи, които изискват по-продължителни умствени усилия. Когато работи в група, неговото поведение е причина за проваляне или забавяне на изпълнението. Децата не одобряват подобно поведение и го изолират. Това води до раздразнение и още по-голяма агресивност. Така се получава затворен кръг.

Емоционално дезадаптираните деца са най-често тези деца, които са потискали социалните и емоционалните си потребности, били са често обект на насилие – физическо и психическо и не са получавали необходимите любов, внимание и ласки.

Тъй като потискането на социалните потребности на детето (фрустрация) формират у него неспособност да се ориентира самостоятелно в законите и нормите на обществото, в правилата и нормите за отношенията между хората, това го кара да се чувства различно и изолирано от останалите.Това са деца с отклонения в емоционалното и социалното си развитие. Тази изолираност тласка подрастващите към негативни постъпки.

Друга група деца, която също не може да се справи с изискванията на обществената среда и в частност на групата са децата с ограничени способности. Всички те се нуждаят от специални грижи и внимание от страна както на учителя, така и на училищния психолог или педагогически съветник.

Дезадаптираните деца трябва да получат навременна помощ, а да не бъдат обект на наказания и присмех. Колкото по-рано се открият причините за неспособността им да се интегрират, толкова по-вероятно е да се избегнат негативни усложнения и да се предотврати провал в училище и в живота.

За целта е необходимо да се обединят усилията на учителя и училищния психолог. Съвместната им работа се изразява в следното: откриване на проблемите и определяне на план за действие за всяко дете поотделно. Координиране на усилията, приемственост в дейностите, еднаквост на изискванията. Печеливша е стратегията за формално създаване на център за работа с тези деца. Там се намират досиета за всяко едно дете и съответно предписания за работа. Описват се констатации за напредък или не и нови препоръки.

В тези центрове се използват и различни стратегии за работа с децата.Възможни са следните печеливши стратегии:
•    Включване на всяко дете в разнообразна, интересна и полезна дейност, в общуване и сътрудничество с възрастни и връстници;
•    Спазване на принципа за нравственост и хуманизъм в отношенията между учител и деца;
•    Създаване на училищен център за помощ и подкрепа на децата с ограничени способности
•    Създаване на подходящи условия за проява на добри взаимоотношения между децата от различни възрасти;
•    Удовлетворяване на детските потребности от внимание и любов, право на собствени интереси, на самоутвърждаване, признание и уважение.
•    Осигуряване на целенасоченост, непрекъснатост и приемственост в развитието на детето от 3 до 11 г. като се търси приемственост между детската градина и началното училище по отношение на педагогическите подходи и принципи, както и по отношение на целите на възпитание и обучение.

За улесняване на работата на учителите и за повишаване на нейното качество могат да се използват следните принципи, методи и подходи:
Принципи
•    На детето трябва да се помага според нуждите му, а не според възрастта му;
•    Необходимо е внимание, търпение и нежност, които да компенсират разочарования и огорчения;
•    Детето да се насърчава дори и при най-малкия резултат, за да усети силата на своите възможности;
•    Да се отделя повече време за съвмесктни игри и занимания;
•    Детето да бъде защитавано, изслушвано и окуражавано. Да се избягват наказанията, особено физическите;
•    Да се порицава постъпката, а не личността на детето;
Методи и подходи
•    Учебен диалог – специално организиран от учителя или се използва ситуация
•    Игра – не се прекалява с нея, защото може да възбуди децата, да ги отклони от същественото, да смеси интересите. Игрови прийоми. При работа за решаване на задача учителят отбелязва тези, с които трябва да се работи още.
Компютърна дидактична игра

•    Работа по двойки – задания от типа “Обясни на другарчето си”, “Проверете се един друг”, “Взаимна диктовка”, “Диалог по темата” (по В. К. Дяченко)
•    Организиране на извънурочни полезни дейности – по-големи деца подбират игри, ребуси и задачи за по-малките.
•    Свободни спортни занимания – плуване, хореография, групови и индивидуални занимания за корекции на физическото развитие.
•    Посещения на театри и музеи
•    Работа с художествена литература и изкуство
•    Създаване на атмосфера на доброжелателност и индивидуален подход

Формиране на отговорност и отношение към дисциплината
За да може да се формира дисциплината в класа, е много важно този процес да започне още от първите дни на постъпване на децата в детската градина и началното училище. Дисциплината не е нищо друго освен въвеждане, приемане и спазване на определени правила от децата и учениците. Много важно е усилията на педагозите в тази насока да са целенасочени, предварително планирани и последователни. Една програма за обучение в дисциплина се разработва в началото на учебната година и включва непременно три компонента:
•   Определяне на  правила. Те могат да не са много, но трябва да са ясни, разбираеми за децата и да се подават на контрол. След обсъждане с децата и учениците те се поставят в групата/класа и служат за модел за поведение.
•    Определяне на последствията от нарушение на правилата. Поведенческият акт е отговор на въздействието на външни стимули – удовлетворяване на основни потребности на човека, материално поощряване, достъп до значима за личността дейност, социално признание. Учителят трябва своевременно да регистрира нарушенията – списък с нарушенията и имената на нарушителите.
•    Поощряване на доброто поведение. Извършва се на същите списъци. Отбелязва се това поведение, което показва умението на ученика да взима разумни решения в различни ситуации. Поощренията закрепват правилното поведение, пораждат чувство на успешност, увереност в себе си. Това е важна съставна част от позитивната Аз-концепция.

Най-широко се използват социалното признание (вербална и невербална похвала от учителя, писмо или обаждане на родителите, снимка на най-добрите през седмицата) и достъп до дейности, доставящи удоволствие (компютърни игри, видеофилми, спорт и др.). Поощрението е основния подкрепител на правилното поведение на човека.

Негативното поведение се предизвиква от негативните явления в околната среда. Наказанията могат само да намалят лошите постъпки. Важно място във възпитанието на самоконтрол и саморегулация на поведението трябва да заема работата по организиране на среда, която системно подкрепя доброто поведение.

Технологии за подкрепяне на доброто поведение: Обучаване на децата от началното училище на грижи за околните. Използване на знакова система, при която с различни символи (звездички, точки и др.) се подкрепя поведение, демонстриращо самоконтрол, желание да се помогне на другите, внимание.

Първоначалната намеса на педагогическия съветник се отнася до всички деца от един клас и цели да им даде положителен опит в първите години в училище. Той подпомага и учителите в тяхната педагогическа дейност, но в никакъв случай не управлява класа. Ролята му е двойна: прави преглед на състоянието на взаимоотношенията в класа и представя пред децата правилата за ефективно общуване; предлага на учителите да се изразяват по-малко критично и повече позитивно; подкрепя децата, с които обучаващите имат затруднения.

Възможно е използването на бюлетин на “добрите новини”. Системата на добрите новини акцентира върху училищната работа на детето, а не върху неговото социално поведение (обноски), върху неговите успехи, а не толкова върху неуспехите му.

Публикувано в: За Студентите, За Учителите

12345 (3 гласа, средно: 5,00 от общо 5)
Loading ... Loading ...

Няма Коментари »



Оставете коментар

Трябва да сте влезли за да коментирате.