ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА 3-6-ГОДИШНИТЕ ДЕЦА И АМБИЦИИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

Признавам си, че този материал е провокиран от скорошен разговор с родители на 3-годишни деца и техните амбиции за развитието им.

Два важни момента има в тези мои размисли:

1. Възможностите на децата

2. Амбициите на родителите

Да започна с първия момент. Децата между 3 и 6 години имат определен капацитет на развитие. Според науката съществуват така наречените сензитивни периоди на развитие, които отразяват за всеки конкретен възрастов период определен потенциал за развитие.

Известно е, че за децата до 1-2 години този сензитивен период обхваща развитие на двигателната активност и на речта. За децата на 3 години сензитивния период  включва преди всичко развитие на речта и на емоциите. Това ще рече, че ние възрастните трябва да направим всичко възможно да развивмаме речта на децата. Освен това продължава и развитието на двигателната активност на децата. Тези два сензитивни периода могат да ни ориентират и с какви допълнителни дейности можем да ангажираме децата си, за да ги улесним и да развиваме най-добре техните природни  възможности.  Ако децата са на детска градина, там се предполагат много занимания за развитие на речта. В семейството трябва да се отделя допълнително време за речево общуване с децата. Не трябва да се задоволяваме с неречевото общуване и така наречената ситуативна реч на децата – детето прави знаци и мимики, произнася една дума, а родителите услужливо ги разбират и довършват неизреченото.Работим по посока на развитие на умението да се правят кратки  смислени изказвания с прости изречения. Детето да обяснява речево своето състояние и преживявания.

Другата възможност на тази възраст е социалното развитие – научаване на социални умения за общуване не само с родителите и членовете на семейството, но и с други деца и възрастни. Включване в съвместни игри, отстъпване на любима играчка  на друго дете, безконфликтно общуване за все по-дълги периоди от време. Самообслужване при хранене и удовлетворяване на физиологичните нужди.

Развитие на двигателната активност – усъвършенстване на ходенето, тичането, скачането. Може би не сте забелязали, че детето до 3 години все още не може да изкачва и да слиза по стълби самостоятелно и свободно, да прескача локви, да подскача на един крак. Все още се затруднява да държи молива и да рисува с него, да държи правилно приборите за хранене – лъжичката или вилицата. Затова и не му даваме все още да се храни с вилица и нож. Тези умения се развиват бавно и трудно,  но с последователност и спазване на определени правила се постигат.

Как стои въпросът с мисленето на детето? До 3 години то е преди всичко образно – мислене с образи, а не с понятия. Детето изпитва затруднения да асимилира изказаните от възрастните сложни мисли и идеи. С него трябва да се говори по достъпен начин и да му се предлагат разбираеми мисли и сентенции.

Емоционалното развитие на 3-6-годишното дете. На 3 години детето има неустойчива емоционалност – лесно и безпричинно променя настроението си. Не разбира емоциите на другите деца и затова може да ги наранява, да им отнема играчка, да проявява своеобразна жестокост. Възрастните трябва да работят в тази посока, като показват изображения на различни емоции и ги обясняват. На 3 години детето е в състояние да разпознава 2-3 основни емоционални състояния – радост, тъга, страх. При системна работа към шестата година детето може да разпознава и нюанси на тези емоции – възторг, ужас, мъка.

При всички тези сложни умения и компетентности, които детето трябва да постига в своето развитие, дали му е възможно и да постига желанията на възрастните – да свири на китара или друг инструмент, да танцува, да изучава чужд език, йога, да плува, да играе футбол?

Това, че то е хванало с любопитство детска китара, не означава, че непременно трябва да го запишем на уроци. Та то все още не е развило своя музикелен слух – не е настъпил сензитивния период за това развитие.

Или това, че се опитва да имитира движенията на танцьорка не означава, че трябва непременно да го запишем на балет или танци.

Аз разбирам желанието на всеки родител да направи най-доброто за своето дете, но силно се притеснявам, че понякога тези желания са продиктувани от неудовлетворени собствени амбиции и желания. Преди да насочите рожбата си към такива допълнителни занимания и дейности си помислете добре какво може да поеме детето като натоварване и очаквания. Помислете си дали не го лишавате от обикновените детски игри и от общуването си с него. Дали то е постигнало максимума от сензитивността на съответната възраст, за да го натоварвате с нови отговорности.

Включването на детето в много и разнообразни дейности му пречи да  развива нормално възможностите си за съответния период. Силите му се разпиляват. Това го затруднява, демобилизира и отчайва. Мислете и за резултатите, които очаквате от детето си и дали то е в състояние да ги постигне. При неуспех, следва разочалование, а честите разочарования водят до фрустриране, което пък води до агресия – външна и вътрешна.