потребител:    парола:
 

КАМЕРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА – ПОЛЗИ И ВРЕДИ

Следя с внимание и тревога разрастващата се истерия около необходимостта от камери в детските градини. Мисля си колко ползи би имало от тях? А колко вреди?

Изчезва доверието на родителите в институцията, благодарение на раздухването на проблема от медиите.  У мен възникват няколко въпроса.

  1. Какво се случва, когато оставяме детето си при хора, на които не вярваме?
  2. Какво се случва с работещите в градината специалисти, когато знаят, че не им вярват и ги наблюдават непрекъснато с камери?
  3. Какво се случва с децата, които ще научат, че ги наблюдават с камери?

Ето моите отговори:

  1. Когато доверието ни в персонала на детската градина е нарушено, ние сме неспокойни, несигурни и склонни към манипулации. Могат да ни внушават каквото каквото си поискат. Могат да ни накарат да протестираме, да намалим трудоспособността си и да изпаднем в депресивни състояния. Това ще наруши взаимоотношенията ни с учителите и ще влоши състоянието.
  2. Работещите в детската градина са човешки същества, които имат своите емоции, притеснения и тревоги. Когато са доволни от работата им, те сякаш разцъфтяват и се изпълват с енергия за нови дела. Когато ги дебнат и наблюдават те придобиват двойнствено поведение – в помещенията с камери ще бъдат мили, любезни и любвеобилни.  Но има опасност да си изкарват гнева, натрупан от това недоверие върху децата в другите помещения, които са без камери. Представяте ли си този ужас!
  3. Колкото и да не казваме на децата, че ги наблюдават, все ще се намери някой да ги уведоми за това. Може да е родител, който самодоволно ще каже на рожбата си, че вече ще наблюдават учителите и те няма да ги бият и наказват. Може да е и учител, който пък ще им съобщи да внвимават как се държат, защото директорката ще вижда всичко и те ще получат наказание за лошо поведение. И така, какво става тогава? Формираме още в предучилищна възраст двуличие – пред камерите са хрисими и добрички, защото директорът ги гледа, а в спалните, тоалетните и коридорите правят каквото си искат. Децата са склонни на подобно нещо, защото още не са изградили своето поведение. Те са гъвкави и артистични.

Какво трябва да се направи?

  1. Да се повиши комуникативната култура на учители и родители.
  2. Да се разреши свободен достъп на родители до занималните по всяко време от деня.
  3. Да се организират дни на отворени врати и дни на родителите, когато те могат да работят съвместно с учителите и децата и да се уверят във възможностите и проблемите.
  4. Да се организират поне два пъти в годината квалификационни курсове за учителите, които да ги запознават сновости в педагогическите технологии за преодоляване на агресията на децата и на тяхната собствена агресия.
  5. Да има детски психолог в големите детски градини.
  6. Броят на децата в група да не надвишава стандарта за пълняемост на групата и не повече от 25.

Всъщност, оказва се, че аз не виждам никаква полза от поставяне на камери в занималните. Директорът може да влиза спокойно и когато си поиска във всяка една група и да прави своите коментари за работата на учителите. Освен това той има и още един инструмент за стимулиране на добро взаимоотношение с децата – оценка и придвижване на кариерното израстване на всеки един учител.

Публикувано в: Други, За Родителите, За Студентите, За Учителите

12345 (1 гласа, средно: 5,00 от общо 5)
Loading ... Loading ...

Няма Коментари »



Оставете коментар

Трябва да сте влезли за да коментирате.