ДЕТЕТО И МНОГОЕЗИЧИЕТО

За ползите от многоезичието

Когнитивни ползи: Човек, владеещ повече езици е по-бърз и по-гъвкав в своето мислене. Дори се смята, че податливостта на Алцхаймер при мултилингвистичните натури е ограничена.

Социализиращи ползи: Този, който владее повече езици, не само има по-добри шансове в своето професионално израстване или при навлизане в дебрите на чужди култури.

Интелектуални и личностни: „Този, който израства само с един език, остава на ниво под собствените си възможности“

Според съвременните научни изследвания човек по природа е полиглот, многоезичието се крие в гените му. „Този, който израства само с един език, не може да разгърне пълния потенциал на своите възможности“, казва Юрген Майсел, който повече от 30 години изследва мултилингвизма – първо в Хамбург, а днес в Калгари, Канада.

Билингвалните деца не само научават два езика паралелно почти безпроблемно, но и различават много рано специфичните особености на двата езика. Наред със специфичното звукоизвличане и тоновото звучене за съответния език на децата помагат и движенията на устните на родителите при говор. Канадски учени пускали на бебета видеозаписи без звук на хора, четящи текстове на различни езици. В зависимост от степента на запознатост с езика се променял интензитетът, с който бебетата смучели биберона си.

Дете, растящо в билингвална семейна среда успява без проблем да различи езика на мама от езика на татко. Когато то е поставено в среда с трети език, в началото се забелязва смесване на някои думи, но при упорито и системно обучение, това изчезва.

При изучаване на езици се получава така, че езиците се обогатяват взаимно. Деца, израснали с родители с различен майчин език, показват постижения при изучаване на трети език над средното ниво. Дори в сферата на специализираните предмети децата от билингвални училища отчасти превъзхождат едноезичните си съученици. Причината за това обаче може да се крие във факта, че при тях учителите полагат повече усилия, когато обясняват даден материал, задават повече въпроси и по-често преговарят материала.

ЗА ЕВЕНТУАЛНИ НЕДОСТАТЪЦИ

Действително многоезичните деца при говорене на отделните езици разполагат с малко по-ограничен речников състав, отколкото едноезичните им връстници. Но за сметка на това за едно и също време те усвояват двойно повече информация, а владеещите три езика – дори тройно повече.

Децата на етнически турци и роми у нас наистина срещат повече затруднения в училище. И проблемът всъщност не е родният им език, а липсващата увереност за владеене на български език, защото в семействата не се говори на български, а матерния език е в застинала, неактуална форма. Именно поради тази причина те не са билингвални.

Ако дете на българи се обучава в чужда държава, много важно е в семейството да се говори и на двата езика, за да не се забравя майчиния и да се усъвършанства втория език.

ОПТИМАЛЕН ВЪЗРАСТОВ ПЕРИОД ЗА МУЛТИЕЗИЧНО РАЗВИТИЕ

Полилингвалните умения постепенно се губят с времето, ако не се упражняват и развиват. Първо детето губи способността да формира перфектно звуковете в дадения език, по-късно граматиката започва да създава проблеми, а накрая идват и затрудненията с речниковото богатство. „Оптималният период за научаване на езика по естествен път е до 5- или 6-годишна възраст“, смята Харалд Класен от Института за изследвания в областта на мултилингвизма към университета в Потсдам. След това езикът вече не се ползва с лекотата на изучаване на майчин език, а следва да се изучава като чужд език.

Записи от магнитно-резонансна томография показват, че двата процеса на учене наистина протичат по различен начин: Докато при ранното изучаване на езици се активират едни и същи участъци на мозъка, то при късното учене взимат участие различни мозъчни връзки в зависимост от това, дали говорите първия или втория език.

„При качествено билингвално преподаване децата след 4 години са в състояние да следят протичането на урока на английски език и да се изразяват безпроблемно, макар и с грешки понякога“.

У нас билингвизмът при децата все още носи отрицателен етикет: Или се възприема като продукт на твърде амбициозни родители (английски, немски, испански език), или като индикатор за интеграционни проблеми (турски, ромски език). „Майчин език от небългарски произход“ е кодовото название за този феномен сред училищната бюрокрация. Нещо повече, даже се прилагат наказателни мерки спрямо децата, които през междучасията говорят на турски или ромски.

Подходи и методи

Според Европейския съюз в края на училищното си обучение всеки гражданин трябва да разбира три езика. В семейна среда това може да се постигне като указанията за извършване на определена дейност или инструкции за поведение се дават ту на български, ту на някой от другите езици, говорими в семейството или в страната на живеене (немски, английски, испански, френски език). Това може да става и чрез песни на съответния език. Чуждите звуци и ритми децата трябва да попиват между другото. Определени думи и изречения се повтарят системно по време на хранене, игра или почивка, като биват придружавани от жестове и мимики.

Като най-успешен учебен метод се приема т.нар. имерсивен метод. При него всеки един възпитател или родител говори само на един език, към който децата се нагаждат. При завършване на детската градина децата трябва да владеят български и немски, английски, испански или френски толкова добре, че да могат в училище да продължат безпроблемно образованието си и на двата езика (майчин и официален). Още по-важно е да предизвикаме интереса на децата към чужди култури.

Многоезичието е един прекрасен дар, нека да го използваме разумно и ефективно!