потребител:    парола:
 

ХИПЕРАКТИВНИТЕ ДЕЦА

Кои деца са хиперактивни?
В последните десетина години стана много модерно да се говори за хиперактивни деца.  Нещо повече. Всяко непослушно, палаво и импулсивно дете се определя като хиперактивно. Щом възрастните срещнат затруднения при общуването си с някое дете, те го причисляват към хиперактивните и така се освобождават от отговорността за неговото възпитание и развитие.

Истината: Поради своята импулсивност и висока двигателна активност хиперактивните деца са невнимателни, трудно се съсредоточават върху поставената задача и не винаги постигат желания резултат. Това ги поставя в различно положение в групата/класа – по-често като неуспели и губещи, отколкото като успяващи. Това положение се повтаря често и е причина за изоставането на децата при овладяването на образователното съдържание.

Какво е хиперактивност? Повишена активност, придружена с неспособност за концентриране, импулсивност, постоянна превъзбуда и липса на контрол. Поради всички тези прояви хиперактивното дете не може да се справя със задълженията си, не възприема новите знания и постепенно изостава от своите връстници.
Какви са проявите на хиперактивността?
- неспособност на детето да се задържа на едно място по време на учебния процес – занятие или урок;
-  неспокойни, чести движения на крайниците или цялото тяло;
- невъзможност за спокойно и точно изпълнение на поставените задачи по време на обучение или игра;
- непрекъсната нужда от движение, без то да е необходимо за съответната ситуация;
- непрекъснат стремеж да е в центъра на вниманието на родители, учители или връстници. В много случаи прибягва и до негативни и агресивни прояви.
Важно уточнение!
За да говорим за хиперактивност, всички посочени по-горе характеристики на поведението не са временни, не са ситуационни (проявяват се при определени ситуации и обстоятелства) – дали се проявяват само вкъщи, в детската градина или в училището, изпъкват ли само на определено място, не са свързани с конкретно нещо, а са присъщи на детето.
Трябва да уточним със сигурност дали те пречат на детето извън семейството и дали създават проблеми.
Възможно е детето да проявява повишена импулсивност и двигателна активност поради тревожност или разглезеност.
Например, дете проявява повишена активност и импулсивност на поведението, когато у дома има гости и те водят разговор с неговата майка. В същото време детето е много общително, интелигентно и не създава проблеми в детската градина. Това поведение категорично може да се обясни с проявите на ревност и с желание цялото внимание на майката да бъде насочено към самото дете, а не към гостите. Освен това тук е възможно и разглезване, криворазбрано свободно възпитание и липсата на правила.

Хиперактивното дете притежава импулсивност на поведението и характера, което се изразява в желанието му да отговаря на зададен въпрос, без да го е чуло докрай.  По тази причина то не дава верен отговор, което води до разочарование и го прави раздразнително. Когато подобни случаи се повтарят често, детето изпада във фрустрация и това до известна степен е причина за негативното му поведение.
Нещо повече – това води до прояви на агресия, насочена към другите (външна агресия) и към самото себе си (автоагресия).
По време на игра хиперактивното дете няма търпение да дойде неговият ред, не спазва правилата и това често е причина за конфликти. Поради невъзможността си да се съсредоточи към детайлите такова дете прави много грешки и не довежда решението на поставената задача докрай. То е неспособно да слуша внимателно събеседника, партньора си или учителя и не изпълнява поставената задача. Проявява нежелание при изпълнение на задачи, които изискват по-продължителни умствени усилия. Затова и често чуваме от такива деца „не искам”, „няма да го направя”, „не ми харесва”.
В такива случаи възрастните са по-скоро склонни да тълкуват подобно поведение като израз на упорство или инат и това често ги кара да се настройват негативно срещу самото дете.
Когато работи в група, поведението на хиперактивното дете е причина за проваляне или забавяне на изпълнението на поставената обща задача. Останалите деца не одобряват подобно поведение и се стремят да го изолират, за да не им пречи. Това води до раздразнение и още по-голяма агресивност. Така се получава порочен затворен кръг, в който, ако има виновен, това не е детето.

Какво трябва да се предприеме?
Да се използват специални тестове за откриване на такива деца и способи за снижаване на тяхната хиперактивност. Това са освен медикаменти и някои педагогически методи, които изработват у детето самоконтрол на поведението (вербална и невербална подкрепа от учителя на правилното поведение; обсъждане с детето/ученика на  негативни фрагменти от неговото поведение; създаване в класа на условия, които не отвличат детето от изпълнение на задачите и др.).
Да се изработят заедно с детето правила за поведение и да се следи за тяхното спазване. Животът без правила и ред объркват малкото дете. За него е по-лесно да знае какво трябва и може да прави в определена ситуация и какво не може. Така то си изгражда определен стереотип на поведение и не е принудено да го променя често заради ситуацията или настроенията на околните.

Условия и средства за успешна работа  с хиперактивни деца

Могат да се обобщят и посочат, без претенции за изчерпателност, значими за преодоляване на проблемите в обучението на хиперактивните деца и ученици, условия:

  • Организацията на средата трябва да действа успокояващо на детето и ученика. Освен изискванията за нейната безопасност, съответстващи на конкретната възраст, е необходимо внимателно да се следи за отсъствието на предмети, опасни за хиперактивното дете, които го привличат, но могат да го наранят. Елементите от украсата също трябва добре да се прецизират, за да не носят риск – да няма забодени с карфици или габърчета рисунки и табла, които биха могли да бъдат достигнати. Родителите трябва да се предупредят децата им да не внасят потенциално опасни предмети от и за дейности, които биха ги наранили.
  • Използване на интерактивни технологии за взаимодействие с тези деца. Това могат да бъдат анимационни филмчета, видеоклипове, компютърни игри, предметни игри, куклен театър.
  • Освен това мястото на обучение трябва така да се подреди, че да предполага минимално разсейване, т. е. хиперактивните ученици да седят далеч от прозорците или нещо друго, което би могло да ги провокира. В този смисъл на чина и в близост до ученика не трябва да се поставят отвличащи вниманието му предмети, тъй като той не е в състояние сам да се абстрахира от тях.
  • Добре е, ако в класната стая се поставят специални чинове/масички за един човек. Когато учениците седят по един, те по-малко се обръщат един към друг, повече се съсредоточават върху обясненията на учителя и влизат в разговор с него. Тези диалози с учителя често са близки до темата на урока, за разлика от разговорите между децата. Освен това учителят може внимателно, спокойно, без напрежение, непринудено да насочи внимането на ученика към конкретната учебна дейност.
  • Още от предучилищна възраст е подходящо детето да разполага със собствен кът, където би могло да разгърне фантазиите си чрез игри или рисунки и моделиране, или пък просто да отпочива от обкръжението и активността около него.
  • Изграждането на всекидневен режим и спазването на “ритуали” – от събуждането сутрин, закуската, детската градина или училището до вечерята и приготвянето за сън е изключително полезно за хиперактивните деца. Те реагират добре на редовния режим. Денят им трябва да бъде плануван и организиран така, че да следва строга последователност от конкретни дейности, между които да може да си почиват, да релаксират по различен и подходящ за тях начин. Тези ученици предпочитат някой да организира ежедневието им, защото са изключително неспокойни и не могат да се концентрират продължително. В този смисъл е важно да се насърчава използването на дневен списък със задължения или списък „Да се направи”, като се подчертаят най-важните задачи. Полезно е в класа да бъдат установени строги правила, сведени и до знанието на родителите.
  • Във всекидневието на детето  е важно да се следва природната последователност “ден-нощ” – от активност към тишина, от напрежение към по-спокойни занимания. Това създава условия за израстване, помага на детето да се уравновеси, да се концентрира и да привикне към режим, ред и дисциплина. Реакциите и темпът на живот на хиперактивното дете обикновено са много бързи и съвсем възможно е на крачка от педагога да се случи инцидент.
  • Винаги да е в обсега на педагога – ако играе самостоятелно, да е в близост до него, или да бъде „прикрепено“ за съиграч на отговорен и уравновесен съученик, т. е. да има полза от това да взаимодейства с ментор; да е настанено на чина най-близко до педагога при реализирането на фронтална работа с класа. При индивидуална работа, свързана с графични упражнения или употреба на ножици, така трябва да се ситуира в пространството, че около него да няма близкостоящи съученици, като разбира се, това се организира незабелязано за детето и дискретно за останалите в класа.
  • Предлагане на упражнения за спокойно седене, наблюдаване, спокойна работа, спокойни занимания – рисуване, оцветяване, апликиране, подреждане на предмети/техни изображения по определен признак като постепенно и бавно се удължава времето и се прави опит да се контролират моментите, свързани с отклоняване на вниманието. При увеличаване на  времето трябва да се има предвид, че издръжливостта на ученика към една дейност е малка, затова трябва да има готовност  веднага да се предложи нещо друго, което да  привлече детското внимание. Това е добър начин и за представяне на нови знания, а в крайна сметка – за задържане на детето да върши нещо полезно, а не деструктивно.
  • При обяснение на учебния материал е необходимо на ученика да се предлага точен алгоритъм на действие, да се отделя същественото, да се използват кратки, разбираеми фрази. Полезно е графичното изображение на алгоритъма за всяка тема върху картички, които се дават на детето. Чрез тях може да се стимулира участието му в подходяща и интересна игра, която да привлича вниманието, да развива познавателната дейност и подпомага запомнянето. Например с картичките може да се направи влакче в съоветствие с последователността на събитията или действията, които трябва да се запомнят.
  • Установяване и поддържане на положителни, оптимистични, стабилни и непринудени взаимоотношения с хиперактивните деца е възможно най-ефективният подход, който трябва да се прилага както от учители, така и от родители. На всеки етап от развитието им е необходимо да се търсят и предлагат заобиколни, забавни, лесни и достъпни методи за усвояване на знания и умения.
  • Всяка дейност или урочна тема може да се раздели на детайли, като към тях бъдат внесени игрови елементи и подходящи игри. В тази връзка е полезна и помощта на другите ученици. При използването на игри и игрови ситуации трябва да се помни, че силните и ярки емоционални впечатления могат да дезорганизират дейността на детето. Силните емоции могат да го превъзбудят, което води до нарушение както на последващата дейност, така и на резултатие от предишната.
  • Разнообразието от материали, поощряването дават добри резултати. Не бива обаче ученикът да се принуждава насила към занимания и дейности с човек, който му е неприятен, или с нещо, което в момента не иска. При такива ситуации е необходимо заменяне на плануваното с нещо друго, ласкаво и спокойно, а след време незабележимо връщане към него. В обратния случай се насърчава съпротивата и негативизмът. Ако учителят забележи, че детето е “изключило”, седи с отсъстващ поглед, не трябва да се обръща към него, да му прави забележка: така или иначе ученикът няма да бъде в състояние да отреагира адекватно. Особено значение има включването в учебния час на физ. минутки, гимнастика за пръстите, за очите. Работата с хиперактивния ученик трябва да започне с най-леката задача, която със сигурност да изпълни. Може да се започне с повторение на вече усвоеното, известното. Важно е да се създават ситуаци на успех,така че този ученик да покаже какво знае и може, да демонстрира силните си страни.
  • Насочване енергията на учениците в позитивна посока, т. е. към реализиране на полезни дейности, като раздаване на тетрадките, събиране на бележниците, поливане на цветята, донасяне на тебешир, почистване на дъската, дейности, свързани с попълване на класния природен календар и др. п.
  • Голямо значение за хиперактивното дете има тичането и движението “на свобода” – без ограничения и норми, както вкъщи, така и в училище. За целта трябва да се открият просторни местности или подобни места в парковете, където ученикът да не се притеснява за действията си. Необходимо е постепенно да се приучава към спазване на определени норми на поведение и на открито. Подходящи са игрите с топки и всички, свързани с улавяния, които стимулират развитието на координацията, концентрацията, ловкостта в действието. Полезни са и всякакъв вид движения, стимулиращи развитието на двигателната система и уменията да се балансира – люлеене, скачане, премятане, пързаляне, превъртания, плуване, катерене, балансиране. За тези, които обичат да рисуват, са подходящи оцветяването на мандали или рисунки с повтарящи се мотиви, както и чертаeнето на кръгове и линии. Игри като моделиране, изрязване на фигури от хартия, игра с пясък, хващане, хвърляне, жонглиране спомагат за развитие на по-фините умения.
  • Когато педагогът забележи, че ученикът явно е превъзбуден, добре е лично да го привлече в игра с успокояващ характер или просто да го приласкае и прегърне. Не бива по никакъв начин да повишава тон, да изпуска нервите си, да се “вбесява”, защото детето отреагирва на това по същия начин. Необходимо е то да бъде положително приемано от всички, като се използва утвърдителна и позитивна комуникация, т. е. казва се какво се изисква, а не какво не се изисква от него.
  • За успокоение и насочване на концентрацията “навътре към себе си” много подходящи са четенето или разказването на приказки, като ученикът седи на чина/стола. От значение е и видът на предлаганите приказки – би трябвало да се избягват тези, които събуждат страхове, притеснения или голямо емоционално напрежение. За по-малките деца е важно милването и мачкането на меки, плюшени играчки.
  • Полезно е честото използване на  визуален контакт и поощряване на ученика за всеки негов успех по посока на спокойното и търпеливо действие. Хиперактивната реакция може да се трансформира в участие в спокойна дейност или обратното – да се изразходи енергията чрез участие в упражнение или подвижна игра. Преценката за конкретната трансформация на енергията се взема от педагога според режимния момент и особеностите на самото дете.
  • Съсредоточаване върху конкретиката, повече върху предстоящите действия, отколкото върху дългосрочното планиране. Постепенно поставяне на цели и условия в игрите и другите дейности, които детето да се опитва да постига.
  • Използване на едър шрифт за учебните материали и избягване на илюстрации, които не са пряко свързани със задачата.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Стриктната последовтелност в работата, системността при затвърдяване на формираните умения, разнообразието и вариативността на дадактичния материал и начините на корекционна работа, ефективното използване на дейностния подход са от изключителна важност за успешното обучение на учениците с хиперкинетичен синдром. В различните видове дейност, включително игрова, дискретно, косвено, ненатрапчиво, в интересна и увлекателна форма се реализара корекционно-развиваща работа с тях.
Постигането на успех във всяка дейност с хиперактивния ученик предполага спазването на принципа за индивидуализация и диференциация на обучението на основата на комплексна диагностика на развитието му. Особено важен е диференцираният характер на учебната дейност в класа със строго отчитане на индивидуалната готовност на ученика за нея.

Публикувано в: За Родителите, За Студентите, За Учителите, Консултации

12345 (1 гласа, средно: 5,00 от общо 5)
Loading ... Loading ...

Няма Коментари »



Оставете коментар

Трябва да сте влезли за да коментирате.