потребител:    парола:
 

ЗА СИНДРОМА НА АСПЕРГЕР

Първо описание на този синдром прави педиатърът Ханс Аспергер през 1994 г.
Когато говорим за синдрома на Аспергер, следва да използваме съвременната диагноза „разстройство от аутистичния спектър“. Всички синдроми от този спектър са обусловени от водещо нарушение на емоционалната интелигентност и неразпознаване на езика на емоциите. Това води до комуникативни дефицити (неспособност за комуникация с другите) и дефицит на социални умения (трудно установяване на контакти, трудно общуване). Макар че при определени индивиди се забелязва и изоставане в интелектуалното развитие, в много от случаите се забелязва свръх диференцирани интелектуални и познавателни способности. Смята се, че те са компенсация на емоционалния дефицит.
Кои са основните дефицити?
-    Сериозна комуникативна неумелост;
-    Психомоторна неловкост (некоординираност на движенията, неовладяност на мимиките и жестовете);
-    Нарушения на емоционалната интелигентност и неразпознаване на езика на емоциите. Проблеми с контрола и изразяването на емоциите. Може да проявява висока тревожност, тъга или гняв, които показват вторично разстройство на настроението;
-    Възможно е да не проявява очакваната обич към близките или да демонстрира абсурдно чувство за хумор;
-    Трудности в работата в екип;
-    Самотно детство, т.е. избягва игри с връстници;
-    Аномалии в речта и писането;
-    Възприемане на света и действията само като добри или лоши, без нюанси;
-    Проявяват по-голяма настойчивост в неща, които не са приоритет за останалите. Това често води до конфликти;
-    За тях е по-важно решаването на определен проблем, а не задоволяването на социалните или емоционалните потребности на останалите. Проявяват своеобразен егоизъм и егоцентризъм;
Тези особености на децата с Аспергер, често пъти ги поставят в изолация, карт ги да се чувстват неудовлетворени от постигнатото и от отношението на другите към тях. Това води до натрупване на фрустрация, която може да се прояви в агресия.
Кои са основните позитиви?
-    Висок коефициент на интелигентност;
-    Дългосрочна памет;
-    Силно развита способност за проучване;
-    Перфекционизъм в работата;
-    Високо ниво на уважение към себе си (и към човечеството);
-    Креативност. Може да вижда грешки, които не са очевидни за другите, да обръща огромно внимание на детайлите, без да вижда цялата картина;
-    Последователност в преследването на цели;
-    Директност – казва това, което мисли и има силно чувство за справедливост;
-    Верен приятел;
Поставянето на диагнозата „синдром на Асперге“ трябва да става много внимателно и да се случва в края на наблюдаван цикъл на развитие, а не в началото. Ако наблюдаваме дете в предучилищна възраст с подобни признаци, не трябва да поставяме диатнозата преди приключване на предучилищната възраст(7 години). Важно е да се знае, че самото поставяне на диагнозата вече е травма за детето, поради особеното му третиране и изключване от детската група. Затова трябва да се предприемат предварителни разяснителни действия и подготовка на учители, родители и деца.
Трябва да се научим да приемаме тези отклонения като разновидност в индивидуалното развитие, а не като болестни феномени. Да прилагаме индивидуален подход към всяко отделно дете, да избягваме генерализациите и психиатризирането на проблема, докато се установи, че детето, макар и със своите чудатости и странности, се развива като пълноценен индивид и член на обществото.

Особено ценни могат да бъдат хората със савантизъм – идва от френската дума savoir, което означава зная. С други суми така нареченият савант  означава знаещ човек. Какво притежават савантите: изключителни дарби в определена област – изкуство, действия с числа, запаметяване; други стават изобретатели, компютърни специалисти. В повечето случаи всички те имат забележителна памет и постоянство при търсенето на информация или решение на проблем. Други саванти имат изключителната дарба да четат много бързо, като сканират едновременно и двете страници на разтворена книга. Само половината от савантите са с нарушения от аутистичния спектър. В повечето случаи те имат други нарушения на мозъка.Кога се появяват савантските умения? Най-често в детската възраст. Има и случаи на придобити умения след мозъчна травма или болест. При всички случаи на детето трябва да се помогне, за да развие тези свои способности

Важно е ясно да се откроят всички позитиви на отделния индивид и усилията ни да се насочват към тяхното развитие и усъвършенстване. Така детето ще може да компенсира дефицитите на своето развитие.
Използвани са мненията на:
1.    Атууд Тони – д-р, клиничен психолог
2.    Стоянов Д. – проф. д-р
3.    Терзиев Д. – доц. д-р
4.    Хинков Хр. – доц. д-р

Публикувано в: За Родителите, За Студентите, За Учителите

12345 (Гласувай за тази публикация..)
Loading ... Loading ...

Няма Коментари »



Оставете коментар

Трябва да сте влезли за да коментирате.