потребител:    парола:
 

СЪПЕРНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ ДЕЦАТА В СЕМЕЙСТВОТО

Продължилата почти година пандемия и наложилото се онлайн обучение на децата извадо на показ едно явление, което винаги е съществувало, но ние не сме му обръщали внимание. СЪПЕРНИЧЕСТВОТО. Необходимостта от електронно устройство за всяко дете, от помощта и вниманието на родителя, като заместител на учителя, от достатъчно пространство за спокойна работа. Организацията на учебните часове и почивките в различен времеви диапазон налага спазването на тишина почти през целия учебен ден. Това лишава децата от възможност за физическа и емоционална активност за изразходване на натрупалото се напрежение и умора. Така в много семейства с две и повече деца възникнаха редица неподозирани проблеми – конфликти, враждебност, двубои. Как да се разрешават тези проблеми?

КАКВО Е СЪПЕРНИЧЕСТВО?
Съперничеството е своеобразно съревнование за получаване на определени блага, внимание или отношение. Това е нормално човешко състояние, породено от инстинкта за оцеляване, намиране на пространство, усвояване на блага, характерни за живите същества, и амбицията да се саморазвиваме и доказваме пред другите. Забележително е, че не се забелязва съперничество за негативни явления. Често се случва двама или повече човека да имат основателни претенции да притежават едно и също благо и тогава те попадат в отношения на непримиримо съперничество помежду си. В такава ситуация те се възприемат като врагове и, ако това не се промени се стига до конфликт.
Съперничеството е поведенчески механизъм, който обслужва различни наши потребностите. В този смисъл често го използваме като средство за манипулация, развитие, постигане на цели.
Съперничеството е състоянието на двама души или групи, участващи в трайни конкурентни отношения. Съперничеството е духът „един срещу друг“ между две конкурентни страни. Самата връзка също може да бъде наречена „съперничество“, а всеки участник или страна е съперник на другия. (Уикипедия)
Противоположни на съперничеството са сътрудничеството, взаимопомощта, емпатията.

Синоними на съперничеството са: съревнование, надпревара, конкуренция, стълкновение, ревностно подражание, враждебност, двубой. Първите три са в положителния спектър на човешките взаимоотношения и на човешкото поведение и те могат да бъдат двигател за развитието. Останалите три са в негативния спектър и крият опасност и риск за успешното развитие и реализация на личността.
Когато говорим за децата в семейството, имаме предвид съревнованието им за вниманието на родителите, за тяхното одобрение и оценяване. Съревнованието между тях е нормално емоционално състояние. Важно е как да постъпим ние, за да не го превърнем в агресиивно съперничество и вражда. Понякога такова съперничество продължава с години и при вече порасналите братя и сестри и може да се превърне във фикция за едно от децата с непредвидими последствия. Известни са ни от литературата такива случаи на прояви на злоба и омраза, стигащи до нараняване, дори до убийства.
Ролята на родителите е да положат усилия за изграждане на отношения на сътрудничество и взаимопомощ между децата си още от ранната им възраст.
Важно е да знаем, че съперничеството между децата в семейството не трябва да се игнорира, нито да се поощрява. Прякото осъждане чрез налагане на наказания също не е желателно.

ПРИЧИНИ ЗА ПРОЯВИ НА СЪПЕРНИЧЕСТВО
МЕЖДУ ДЕЦАТА В СЕМЕЙСТВОТО

Когато говорим за съперничеството при деца от предучилищна и начална училищна възраст, трябва да имаме предвид предимно емоционалната мотивация за действията на децата. Те са особено чувствителни към проявите на внимание, към похвалите и порицанията на техните родители. Забелязват всяка мимика и жест, било за одобрение, похвала или неодобрение. Много често в очи на детето похвалите, одобрението, задоволството към братчето или сестричето му са много по-често отколкото тези към самото него. Това в повечето случаи поражда ревност и тревожност. Такова дете се чувства самотно, предадено, необичано. Поради недостиг на умения да изразява своите чувства, то може да прави бели, да скъса рисунката на другия, да му вземе играчката и т.н., само за да привлече вниманието на родителя.
С други думи една от причините за съперничество между децата в семейството е ревността към вниманието на родителите. Често при възникване на конфликт между децата чуваме следните думи: „карате се само на мен“, „обичате повече него или нея“, „купувате нови неща само на нея/него“, „днес аз подредих играчките, а вие не казахте нищо“.

Какво трябва да направим, за да избягваме подобни ситуации?
Според Керъл Банкс родителите трябва да си изградят стратегия за превенция на съперничеството и за формиране на отношения на сътрудничество и взаимопомощ, която синтезирано можем да представим така:

  1. Да нямат любимец и фаворит
  2. Да не избират виновник или отличник
  3. Да учат децата сами да изясняват отношенията си и да решават конфликтите. Да развиват у тях умения за компромис, търпение, справедливост, великодушие.
  4. Да не определят децата като добри и лоши.
  5. Да прекъсват дразненето межде децата, което винаги води до конфликт. Да анализират ситуацията след като децата се успокоят.
  6. Да развиват отговорност към собственото поведение и постъки у всяко дете.
  7. Да не пренебрегват обявеното за добро дете, а да подкрепят и оценяват неговите постъпки.
  8. Да дават личен пример.
  9. Да зачитат и уважават индивидуалността на всяко от децата си.
  10. Да отделят необходимото внимание на всяко от децата си, като така ще намалят ревността им.

Към тях бих прибавила и следните:

  1. Със своето отношение да не предизвикват необходимостта от съревнование за отделеното време за детето.
  2. Да избягват ситуации, които налагат съревнование за успех у децата си.
  3. Изобщо, организирането на съревнования под каквато и да е форма не са препоръчителни за разнородните по възраст деца в семейството. Успехите или неуспехите в тях със сигурност пораждат съперничество.
  4. Да балансират продължителността на общуване със всяко от децата си. При необходимост от повече време за общуване или грижи за някое от децата да се обясни на останалите коя е причината. Така, вместо съперничество ще се предизвиква съчувствие, емпатия, състрадание.

РАБОТЕЩИ СТРАТЕГИИ ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СЪПЕРНИЧЕСТВОТО

Поведението и взаимоотношенията на децата от 1 до 10 години се обуславят предимно от емоциите и чувствата. Реакциите им са по-скоро ирационални. За да избегнем съперничеството и конфликтите между децата, трябва да обръщаме внимание на емоциите и чувствата, които са ги породили. Нашите реакции също трябва да се съобразяват с тези особености. В противен случай можем силно да се изненадаме защо наглед сплотените и обичащи се деца стават враждебни.

K17

Ето няколко ситуации, провокиращи съперничество или конфликт, при които чувствата са движеща сила:

Отегчение и скука
В семейството всеки се занимава с нещо, но едно от децата скучае, нищо не го привлича, бездейства. То изпитва своеобразна завист, раздразнение, че никой не му обръща внимание. Затова се  насочва към друго дете от семейството, като го пощипва, драска му по рисунката, разваля му играта. Първото дете е сигурно, че другото ще се ядоса, ще се раздразни и ще му се противопостави. Създава се  конфлектна ситуация и започва караница между децата. Как да реагира родителя?
Разбира се няма точна рецепта, защото не се знаят взаимоотношенията в семейството, но могат да се предложат две стратегии:

Неработеща стратегия на родителя: Не обръща внимание на караницата. Не се опитва да разбере причините и да изясни ситуацията. Директно взима страна и наказва провокиращото дете. Това му пречи да прозре чувствата на наказаното дете и причините, които го карат да постъпва така.
В повечето  случаи детето, инициатор на караницата, изпитва недостиг на внимание. Незнаейки други начини да го получи, то провокира. И, за негово разочарование получава наказание.

Работеща стратегия на родителя: Предлага на скучаещото дете някакво ново занимание, нова задача, нещо, което то обича да прави. За да се прекрати набиращия сила конфликт разделя децата и им предлага полезни за всички дейности: „Искате ли да ми помогнете да подредим стаята?“
Не прави никакви квалификации на децата. Изчаква напрежението да стихне и прави анализ на ситуацията. Предлага образци на поведение и взаимодействие. „Когато на мен ми е скучно мога да рисувам, да подредя пъзела, да изведа кучето на разходка …“

Чувство на изолираност, пренебрежение, отхвърляне
В някои от децата от многодетни семейства е възможно да се появят чувства на пренебрежение, изолираност, отхвърляне. В повечето случаи те са неоснователни, но емоционалната чувствителност на детето ги привижда в някои ситуации. Това е възможно, ако в семейството се е появило по-малко дете, което изисква повече внимание и грижи. Тогава по-голямото дете, особено, ако не е подготвено предварително за тази промяна, изпитва ревност, страх от отхвърляне. В други случаи, когато родител фаворизира едно от децата си и му отделя повече внимание, също е възможна появата на такива страхове.
Много често се случва по-малкото дете да изпитва такива съмнения и чувства, когато му предлагат да износва дрешките на по-голямото, да ползва неговите играчки.
Възникналите съмнения често довеждат до съперничество
Други поводи за това са неотбелязването на постиженията и доброто поведение на детето за сметка на другото/другите деца в семейството.
Детето, изпитващо подобни чувства, прави всичко възможно да получи родителското внимание. То сякаш тихо крещи: „Виж ме, аз си оправих леглото, аз подредих играчките, ето аз счупих играчката, аз скъсах рисунката на брат ми“. В повечето случаи интуитивно детето е установило, че задължително го забелязват, когато се е провинило с нещо. И затова провокира, предизвиква останалите деца към конфликт.
Подобни ситуации са възможни и при срещата с други хора, които отвличат вниманието на родителя от детето. Съперничеството се изявява за вниманието на родителя. Детето може да прави пакости или да се скара с друго дете.

Неработеща стратегия на родителя: Изключително голяма грешка е родителят да накаже детето, да го изолира, да го „разследва“. Такова „внимание“ не е от полза за детето. За момента то може да е доволно, че е приковало родителското внимание, но, ако това се повтаря често, се изгражда нежелан поведенчески стереотип у детето.

Работеща стратегия на родителя: Преди да реагирате се постарайте да разберете причината за караницата. Избягвайте наказанията. Покажете своето неодобрение и разочарование. Отделете повече внимание на инициатора след утихване на караницата.

Чувство на неудовлетвореност, несправедливост и пренебрежение

Когато става дума за появата на чувство на неудовлетвореност, несправедливост или пренебрежение, трябва да се обърне внимание на случаите, когато по-малкото дете трябва да износва дрехи или да ползва играчки от по-голямото.
Чувството на пренебрежение може да се появи, когато родителят отделя по-голямо внимание на новородено дете. Когато му говори нежно и гальовно – „малкото слънчице“, „ангелчето на мама“…, другото дете се усеща пренебрегнато. То търси начини да го забележат и да му обърнат внимание. Ако това не се случи, това усещане се превръща в трайно състояние и има опасност от превръщането му в норма на поведение.
В много ситуации на конфликт, на оценяване на постижения или на поведение, децата могат да изпитват субективното чувство на несправедливост. Това рефлектира и върху взаимоотношенията им с другите деца от семейството е лесно може да прерастне в съперничество и конфликт.
Детето е ядосано, защото се възприема като жертва или има чувството на неудовлетвореност или несправедливост.

Неработеща стратегия на родителя: Игнорирате притесненията на тревожното дете. Махате с ръка и отсичате: „Глупости! Само си въобразяваш. Обичам ви и двамата, нали сте ми деца!“ Или: „Ще носиш тези дрехи, защото няма да ги хвърляме и да харчим пари.“ „Като не искаш тази играчка, друга няма.“ В очите на засегнатото дете това е несправедливо и обидно.

Работеща стратегия на родителя: За да избегнат появата на обида и съперничество, е много важно родителите да поднесат своите решения с предварителни уговорки и обяснения. „Тази прекрасна рокля беше на сестра ти, но сега е твой ред да я носиш и да й се радваш“. „ Имам изненада за теб. Знам колко харесваш това камионче. Брат ти е голям и сега то вече е твое и свободно можеш да си играеш с него“.
Като използвате нежни думи за бебето, намерете подобни и за по-голямото.
Ако се налага да оценявате постижения или дейност на едното дете, намерете повод да отправите някаква оценка и за другото.
В случай на провинения, избегнете наказанията, особено пред останалите деца. Анализирайте поведението насаме. Приемете и признайте чувствата и гледната точка на всяко дете и се опитайте да им помогнете да обяснят на другото дете как се чувстват.
Помогнете им да стигнат до решение,за което и двамата са съгласни (съдействайте им да генерират идеи, а не им предлагайте готови решения).Научите ги как да решават проблеми и ги напътствайте по време на процеса.
Покажете им как да справят с раздразнението си и как да се самоуспокояват. Постарайте се да планирате време, което да прекарате лоотделно с всяко от децата, за да се почувстват забелязани, обичани и разбрани. Отбелязвайте всички хубави взаимоотношения между децата – когато си помагат, разменят си играчки, подават си солта на масата и т.н.

Ако в тези случаи винаги взимате страна, пренебрегвате ситуацията или налагате готови решения, може да се стигне до непредвидени реакции, които говорят за натрупано негодувание, разочарование и фрустрация. Тогава много по-лесно може да се стигне до прояви на агресия.

Натрупано негодувание, разочарования и фрустрация

Натрупаните негативни емоции и разочарования водят до появата на неприязън, която първоначално е прикрита. Детето започва да се заяжда с другите, пречи им да играят или работят, дискретно им причинява болка. Това много често води до караници и конфликти.

Неработеща стратегия на родителя: Изнервеният родител наказва и двете деца едновременно, отнема играчки или привилегии,прави негативни сравнения и поставяне обидни етикети (глупак, хулиган) . Родителят влиза в ролята на съдия, без да е чул или виждял цялата история.

Работеща стратегия на родителя: Преди да се намесите, проучете внимателно всички факти и цялата предистория. Започнете с припомняне на всички позитивни прояви на враждуващите деца – прояви на добронамереност, щедрост, обич, грижовност.  Не поставяйте етикети и избягвайте сравнения в негативния спектър. Насърчавайте постиженията и усилията на всяко дете, без да използвата сравнителна степен спрямо тях (Леда е по-добра, Дора е по-умна …). Приемете и признайте чувствата на всяко дете, дори и ако не сте съгласни с тях.
И не забравяйте, че не трябва да се поддържа равенство между децата през цялото време. Просто се ангажирайте да давате на всяко дете това, от което се нуждае. Някои деца ще искате повече, тъй като се нуждаят от повече, други по-малко, но по-важното е, че всяко дете ще се чувства сигурно, знаейки, че когато се нуждае от нещо то ще му се даде.

Публикувано в: Други, За Родителите, За Студентите, За Учителите, Консултации

12345 (Гласувай за тази публикация..)
Loading ... Loading ...

Няма Коментари »



Оставете коментар

Трябва да сте влезли за да коментирате.