потребител:    парола:
 

ЗА ДЕТСКИТЕ КАПРИЗИ И КРИЗИ

УДОВЛЕТВОРЯВАЙТЕ КАПРИЗИТЕ, НО С МЯРКА

Често се случва така, че тихото и послушно дете до вчера, изведнъж става капризно, непослушно, особено.
На какво се дължат тези промени? Какво е вашето отношение към тях?
Всеки родител се стреми към това да научи своето дете да бъде самостоятелно, да се самообслужва, да се занимава само.
За детето до три години това са сериозни и трудно постижими изисквания.
Но към края на третата година детето става достатъчно самостоятелно.
Твърде често то започва да отблъсква подадената за помощ ръка на възрастния и се опитва да направи нещо само.
Ако вие не усетите този момент и не проявите достатъчно уважение към тези стремежи на детето, то вие рискувате да предизвикате и обострите

Кризата на третета година.

Какво представлява тя?
Тя се появява в периода на самоутвърждаване на личността – стремеж да изяви себе си и своята воля, да покаже на възрастните, че вече е достатъчно голямо и може да се справи само с дадена ситуация.
Кризата се проявява в негативно поведение на детето, когато не се зачита неговата самостоятелност.
През този период, който продължава няколко месеца вие ще изпитвате значителни затруднения във взаимоотношенията си с детето. То ще протестира срещу вашата опека и дори ще прави неща, които знае че са забранени.
Ако вие не усетите навреме тази криза рискувате да затвърдите проявите на негативизъм. За да не ги предизвиквате, избягвайте повелителния тон. По-добре изкажете вашето намерение или желание като общо пожелание.
Вместо да кажете повелително „Иди да играеш навън“, кажете: „Мисля си дали няма да е хубаво да излезеш малко навън“.
Запомнете че проявите на негативизъм не винаги са свързани с желанията на детето. Но стремежът да не се подчини на желанието на възрастния, да се изяви като самостоятелна личност е по-силен. Затова не упорствайте, а дайте шанс на детето си да се прояви самостоятелно. Нещо повече – създайте му усещането, че то самостоятелно е взело дадено решение.

Често казваме, че нашето дете е непослушно, че е палаво.
Не всичко, което детето върши е немирство, лудория и беля. Две-тригодишното дете не се задоволява само да види предмета. То иска да го пипне, да го опита на вкус, да го хвърли. Та нали по този начин то „изследва“ заобикалящата го среда.
Коя е най-близката реакция на родителите при такива прояви?
Естествено забраната. Не забравяйте обаче, че честите забрани предизвикват конфликти между вас и детето и чести прояви на каприз.
За да ги избегнете, изпреварвайте действията на детето. Ако то обича да взима книги и да ги къса, поставяйте ги на недостъпни за него места. Скрийте всичко, което е опасно за детето и което не трябва да пипа.
За да разрешите противоречието между прекомерната подвижност на детето и опасностите, които се крият зад това, извеждайте го по-често навън и му позволявайте да се налудува.
Научете детето на елементарни правила на поведение.
Това ще ви предпази от необходимостта да го учите на послушание. Ако вие спазвате тези правила, детето също ще ги спазва.

Не злоупотребявайте със забраните.
Злоупотребата със забраните поставя не само детето, но и вас в затруднено положение. Детето не е в състояние да се подчинява на безкрайните забрани и най-важно – не може да запомни какво в края на крайщата може да прави и какво не.
Ограничете кръга на забраненото с това, което наистина е недопустимо. Ако сведете до минимум количеството на забраните, на детето ще му бъде по-лесно да ги запомни и да се съобразява с тях. В противен случай ще се получи негативна реакция от страна на детето.
Премислете добре своите забрани преди да ги изречете и останете непреклонни, след като сте ги казали.
Ако отстъпвате, ако нарушавате правилата, които сами сте създали, ще създадете условия за капризи у детето.
Когато единият от вас изрече забрана, другият в никакъв случай не трябва да я отменя (дори и да не е съгласен с нея).
Детето трябва да се научи да преодолява своите желания, ако те са неизпълними и нереални.
Същото се отнася и за вас – не поставяйте изисквания, които не са по силите на вашето дете. Две-тригодишното дете например не може да стои спокойно и да чака, докато вие, държейки го за ръка, сладко си приказвате с ваша позната. Това не е по неговите сили.
Ако обаче вие поискате от него да се занимава тихо, докато таткото спи или баткото си учи уроците, това е по неговите възможности.
Не поставяйте изискванията сами за себе си. Не забравяйте да оцените как детето е изпълнило (спазило) вашите изисквания. Само така то ще придобие привичка да се съобразява с тях и да ги изпълнява.
Ако вие сте непоследователни в своите изисквания, ако не сте единни (единият забранява, а другият разрешава), това обърква и дезорганизира детето.
Нещо повече, у него могат да се появят нервност, повишена раздаразителност и дори инат. Изискванията към детето трябва да се съобразят с неговите желания и с възможностите да ги изпълни.

Инатът и упорството
са другите проявления на кризата на третата година.
Приемете проявите на инат като своеобразна защитна реакция срещу влиянието на възрастните. Детето непременно иска да направи точно това, за което настоява. И това е неговата реакция срещу властта на големите. Та то е толкова слабо, а така много му се иска да бъде самостоятелно.
Да прави това, което желае, а не само това, което му позволяват.
Бъдете великодушни! Отстъпете от своята власт над детето!
Станете негови партньори!
Заедно обсъждайте своите намерения и желания. Давайте по-често възможности за самостоятелна изява на своето дете. Това е възможно и безопасно в играта. Играйте често. Играйте различни игри, в които вашето дете може да поема различни роли на възрастни и да бъде като тях.
Тригодишното дете осъзнава своите възможности и започва да се сравнява с възрастните. То иска да бъде като тях, да изпълнява същите действия, да притежава същата независимост и самостоятелност. Това желание най-ярко се проявява в противопоставянето на изискванията на възрастните като се стига до прояви и на негативизъм.
Ако вие позволите тези прояви да се задълбочават, има опасност да превърнете този временен и невинен негативизъм в трайна черта на характера.
Какво трябва да направите?
Да промените тона. Да тръгнете от желанието на детето и да подчертаете, че в случая вие го разбирате и го възприемате като голям, нещо повече – като равен на вас.
И инатът, и негативизмът трябва да се разглеждат като закономерни и нормални в известни граници явления, макар и да не са желателни. Тактичното поведение и предоставянето на по-голяма самостоятелност на детето смекчава „кризата“ и води до по-добри резултати.

Създайте правила (“Може“, „Не може“)
във вашите взаимоотношения и се опитвайте да ги спазвате взаимно. Нека спазването на тези правила не означава за детето просто подчиняване на волята на възрастните, а да е свързано с постигането на някакъв приятен резултат.

Не прекалявайте със забраните.
Честите забрани карат детето да се защитава от тези затруднения и с течение на времето то започва да показва само негативни реакции, става капризно, непослушно и упорито. Затова, ако имате възможност се откажете от преките забрани, а вместо това обяснете на детето защо не трябва да прави нещо.
Когато се наложи да му забраните да върши нещо, непременно насочете активността му към нещо друго. Така ще удовлетворите неговата потребност от разнообразна дейност.

Публикувано в: За Родителите, За Учителите

12345 (10 гласа, средно: 4,80 от общо 5)
Loading ... Loading ...

Няма Коментари »



Оставете коментар

Трябва да сте влезли за да коментирате.